петък, 5 август 2011 г.

Извисяване?

И какво става сега? Аз ли съм или не съм? Не се познавам...

В един момент искаш Ти да си причината за нечия усмивка, всеки друг е просто натрапник в картинката. Сега... Сега просто искаш да видиш тази усмивка, независимо дали Ти си причината за нея. В повечето случаи знаеш, че не си, но просто започваш да се примиряваш с факта. Това ли е „да гледаш философски на нещата“? Не ми харесва. Но пък от друга страна, това си е едно личностно извисяване... Вече си по-малко егоист. Чуждото щастие става почти толкова важно, колкото и твоето собствено. Ех, какво успокоение... станала съм малко по-добра към света около себе си. Уж. И много съм се извисила очевидно. Дори си нямате идея колко...



1 коментара:

Извисяване ми харесва. Звучи по-добре от мазохизъм на често и в големи дози :)

Публикуване на коментар