сряда, 10 август 2011 г.

Да попаднеш в рая

Enya - Orinoco Flow


Тази публикация трябваше да се случи още преди една седмица. Но тогава все още нямах снимки, а ако ви кажа, че е било хубаво, без да ви го покажа, няма да ми повярвате. Определено еуфорията от пътуването ми преди седмица отмина, но снимките успяват да върнат малка част от нея, така че да ви разкажа за чудните си 3 дни в планината. :) 
Преди време ви казах, че копнея да посетя Рила планина, и кой да предполага, че още това лято ще имам възможността да го направя. Определено плановете се занареждаха бързо, бързо, и то доста по-различно от предвиденото. Но мисля, че нямаше как да стане по-добре от това... ;) 
Та така... Получих предложение да отида за 3 дни до Рила, като идеята беше да останем в хижа и да отделим един ден за преход до 7-те рилски езера. На кратко беше това. На широко... ето как изглеждаше:  

Имаше една книга - "Трима души в една лодка (без да се брои кучето)". Ние определено можем да напишем ново заглавие - "Четирима души в една кола (без да се брои Голямото куче)".  :D


Да, пътувахме с куче на задната седалка, което в началото (докато още беше шашнато от идеята) пътуваше в краката ни, но след няколко часа вече беше съвсем наясно какво се случва и започна малко по малко да ни измества от местата ни, опъвайки туловище върху цялото протежение на задната седалка. :D  Постепенно колата се превърна в един доста познат за мен свят - космоландия или лиголандия... но предвидливо си бяхме взели чаршаф, за да останем възможно най-сухи. :P


Но и гледката по пътя не беше лоша... ;)


Вечерта, към 22-22:30 може би, пристигнахме в хижата, където щяхме да нощуваме. Колите бяха оставени до друга хижа, а от там пеша за 30-40 минути се придвижихме до нашата. Хапване, пийване и по леглата, защото на другия ден ни очакваше дълъг преход. :) Стаята, в която аз спах беше 13-ка, а леглата всъщност бяха като едно голямо легло, така че определено си беше весело... :D



Хижата имаше и някои забележителности...


... масичка, на която с удоволствие може да похапне човек.  :D

На другия ден, в 8, преходът започна... 


... с тази пътечка. :)




Беше облачно и хладно, но поне отървахме жегите...


Първата спирка беше хижа "7-те рилски езера", до която всъщност има и лифт. Гледката беше чудесна, а какво още ни очакваше... :)







Много скоро хижата остана в краката ни, а ние потънахме в мъгла... :)


Виждаха се и някои от езерата, които по-късно щяхме да посетим:




Времето се сменяше постоянно и докато беше хладно, стана топло, след това студено и трябваше да извадя якето от раницата. След това отново пекна слънце и така до края... съблечи, облечи, съблечи, облечи. :P
Втората ни спирка беше езерото Бъбрека, което е пето по ред. Тук вече пейзажът не може да се опише лесно... просто трябва да се види.






Следваща спирка - езеро Окото. Честно казано, беше дори по-хубаво от Бъбрека, а според мен беше най-хубавото от всички... :)










Не трябвало да си топя краката в езерото, нооо... малко късничко го разбрах.  :D



Там направихме заслужена почивка и след това тръгнахме към последното езеро - Сълзата. То е най-високо, но честно казано не е по-хубаво от предишните. Никой не обърна внимание на езерото, по-скоро гледката от такава височина (около 2500м) беше зашеметяваща! Хубаво, че успяхме навреме да си направим фотосесиите ;), защото за 10 секунди падна мъгла и не се виждаше абсолютно нищо.

Пътят към последното езеро. И вече започваме да се изморяваме... :P

Сълзата


Окото и Бъбрека видяни от последното езеро




Имаше и други красоти... 


На връщане умората започна да се чувства, а краката вече искаха почивка, но нямаше как, трябваше да се приберем. А и дъждът ни дишаше във вратовете... Моят врат всъщност вече се беше схванал от вятъра, и по пътя си мечтаех за един аспирин, един аналгин и... може би една ракия за сгряване. :D  Повървяхме си доста стабилно на връщане, или просто тогава вече започнах да усещам... всичко, включително всяко камъче под краката си. :P  Времето явно беше с нас, защото малко преди хижата започна да ръми и бързо успяхме да се скрием. 

Равносметката от този ден беше 17 км и 200 м преход, около 2500 метра височина, спиращи дъха гледки, много пъшкане по баирите и много смях. :P

На другия ден трябваше да се прибираме. А така не ми се искаше... Как и да ми се иска?! Все едно да отидеш в Страната на чудесата, а след това да искаш да се прибереш обратно в обикновения свят... :) За три дни се почувствах като Алиса. И беше чудесно! Ако някога имате възможност да отидете до това райско кътче на България... възползвайте се! Няма друго такова! :]

5 коментара:

Чудесна виртуална екскурзия! Благородно ти завидях, но най-вече заради хубавата хижа :)

:) Всичко беше чудесно! Живот и здраве - догодина пак. :)

Благодаря за споделеното, задочно ни пренесе там... , а не задочно успя да ми навиеш едно ново желание, една нова мечта- тия красоти да посетя;-) Поздрави за хубавите снимки!

Благодаря! Радвам се, че съм събудила такова желание. ;) Заслужава си човек да отиде там! :)

Публикуване на коментар