понеделник, 27 февруари 2012 г.

Правотата в Правото

Винаги, когато съм страшно ядосана и ми се иска да се разкрещя на някого или  на всички, не мога да кажа нищо. Сякаш нещо стои в гърлото ми. И знам, че каквото и да кажа, мълчанието ми ще е два пъти по-силно, но все пак... бунтът в мен се надига все по-бързо. И невъзможността да изкрещя това, което напира и е чакало толкова време, за да излезе, ме ядосва още повече. Бясна съм.


Когато трябваше да избирам къде да продължа образованието си, не помислих за чужбина, не исках. Избирайки университета, в който съм, не мислех, че някога ще поискам да уча извън България (защото каквото и да ми говорите, университетите в България са един дол дренки и това, че се местите, няма да промени нищо... пак ще ви късат, пак ще ви ощетяват, пак ще ви взимат парите и ще ви карат да се чувствате като последните будали). Да ме извиняват колегите ми, които от такива се превърнаха повече в приятели, но все повече си мисля, че изборът ми беше грешен. Обожавам града, обожавам хората му, това е моят втори дом. Но не мога да се примиря... просто не мога. Да ме извиняват и малкото свестни преподаватели в този университет, които реално са се поинтересували от студентите си и са им помогнали, но няма човек там, който да заслужи уважението не на 130 човека, а на 1! Защото всеки крие главата си в пясъка и аха я е извадил, аха са го... И аз трябва да се чувствам доволна от това, което получавам, защото все пак е нещо и защото "можело да бъде и по-зле". Така ли? Съгласна съм, може. Видях и виждам, че може... Всъщност то винаги е зле! И някой си, големец, дава "обективната" си оценка и сравнява моя труд с труда на онзи, който не знае от къде изгрява слънцето. Или пък сравнява моя труд с... ами да, с липсата на такъв. Моля? Извинявайте ме, колеги, но ако сте хора на място, поне ще се постараете да си заслужите завъртулката в графата. Нищо лично, просто биз... образование.

Най-лошото е, че цялата тази смрад се разнася и обхваща почти целия университет, като рак. Страхувам се, че скоро няма да остане незасегнато място. Идват разните ми светила и ни говорят за справедливост, чест и правота, а в същото време те задължават да си купиш учебника им, който скромно продават от багажника на колата си, за скромни суми разбира се. Учебника, Разбира се, не е никак пълен с грешки и никак не ти идва да се забършеш с него в първия удобен момент. Не. А, да... РАЗБИРА СЕ, учебникът е жизнено важен за вземането на изпита. Успех! А тези, чиито родители нямат грешни пари за даване... ами тях кучета ги яли. Ако завършат, завършат... и без това трябва да се прави оборка. О БОР КА! 
Така... до къде стигнахме? Да се оплачеш тук не е вариант. Никой не чува, както казах по-рано. А който чуе, се прави на възмутен и започва да обещава невъзможното. Да, невъзможно е, защото всичко накрая стига до задънена улица. Сещам се, че имаше едни хора, които управляваха ли, какво правеха в университета и аз не знам... декани ли, ректори ли... Нещо ми бяга от паметта. Както и да е. Да поискаш помощ от колеги също не е вариант. Няма да помогнат за общото благо, страх ги е. Че ще трябва да учат май... така и не разбрах, не ми обясниха. Ами то май... не останаха варианти. Хм, странно...

Много неща няма да напиша тук, защото не искам. Не мисля, че е редно да гледам монитора, когато е по-добре да видя нечии очи насреща. Никога не съм крила мнението си и смятам, че така е най-правилно спрямо хората покрай мен. Извинявам се, ако съм засегнала някого, но това е позицията ми. Може и да е твърде наивно с оглед времето, в което живеем, но смятам, че когато учиш или преподаваш "науката за доброто и справедливото" би следвало да си справедлив и да имаш поне малко чест и съвест. Някъде се казваше, че доброто никога не остава безнаказано. Може и да е така, но вярвайте ми, лошото също се наказва. Не знам как се случва, но всичко се връща. И ще се върне на когото трябва. 

Ако не друго, то поне едно сигурно нещо научаваш покрай следването си по Право - да бъдеш прецакван. А може би и това е част от учебния план? Какво ще кажете? За да си по-подготвен за реалния живот... не за друго.

2 коментара:

Бих се позовал на поговорката, че всяко стадо си има черна овца, но тук явно става дума за овчарите. Явно все повече от тях са чернички, а?
Всъщност кои са стадото и кои - овчарите?

Добър въпрос! :) Ще видим кой кого...

Публикуване на коментар