неделя, 19 февруари 2012 г.

Revelation



Говоря си предимно с представители на силния пол тези дни. По принцип не употребявам този израз - "силния пол", но да кажем, че тези, с които си говоря са си заслужили да ги наречеш така. Говорим си и си мисля... Всички знаем, че има разлика в мисленето на мъжете и жените, и то в много отношения. Всички обвиняват мъжете, че са непостоянни, несериозни, залъгват жената, не знаейки какво искат. Всъщност това е далеч от истината. Мъжете се влюбват силно и държат да имат това, което искат. Ако го получат се кротват. Ако не го получат, търсят да запушат дупките от липсата с всичко друго, което им се изпречи пред очите. И обикновено отварят нови дупки, направо пробойни... А образът на тази, която ги е жегнала, се появява периодично да им напомня, че не са я забравили. И може би да ги настърви още повече да бягат от нея...

Жените са други. Те просто не знаят кого обичат. Жената се лута постоянно между няколко лица. Между този и онзи, а може би и другия...? И държи на всичките, като още повече се забатачва в избора си. Не избира един, защото обича да получава внимание от всички наведнъж. Харесва й да вижда влюбените им погледи и да знае, че тя е причината за тях. В сърцето на жената винаги имало място за още един... Така казват. И вече започвам да им вярвам...

И все пак... Като че ли всичко започва от една неосъществена любов, или една провалена, или една недовършена... Всичко започва от там. Защото може би все чакаш нещо да я възроди, или да я повтори... А какво става накрая?

0 коментара:

Публикуване на коментар