Поглед през моите очи... и сърце.

вторник, 18 октомври 2011 г.

Мълчание

22:42 who I used to be 2 comments

Adele - Lovesong

Мълчанието днес ми е приятел.
Посрещна ме с усмивка сутринта.
И каза бързо, връхлетя ме:
"Хайде да мълчим срещу света!"

Присмях се, ала после се замислих -
защо пък да не помълча?
Едва ли някой ще поиска
да му говоря точно пък сега.

Подхванах кавалера под ръка
и тръгнахме сред хората сами.
А те не ме познаваха такава -
объркани отместваха очи.

Очакваха навярно да се смея,
да бъда на компанията им душа.
Ала вместо да ги поразсея,
решила бях да помълча...

Днес вън и вътре в мен е зима,
а въздухът натрапчиво горчи.
Заразно е мълчание да има
и повече, и повече ми се мълчи.

Сделка

11:23 who I used to be 2 comments

Yiruma - Indigo

Аз съм от хората, които обичат нещата да се случват навреме - когато се каже, да се направи. Самата аз не закъснявам, стига това да зависи от мен. Не обичам и закъсняващи, нито подраняващи... Обичам, когато хората изпълняват това, което са обещали, когато снегът падне през декември, а не през октомври и... всъщност няма какво повече да говорим. Ставам днес, а навън - сняг! Какво е това побъркано време?! Кога сме сключили такава сделка - сняг на 18 октомври + студ + липса на шал и ръкавици (поне ботушите си взех...)?! Явно е едностранна сделка... благодаря за предварителното упражнение, но днес щях да го карам така или иначе, нямаше нужда да валиш! Явно определено не е трябвало да си купувам ботите, които си купих вчера, просто няма да ги обуя. Поне парното ни пуснаха...

Знаеш ли какво, време, щом ще процедираме така, ще поискам и още едно допълнение! Като ще има сняг, тогава искам и Коледа да е след 20 дена, а не след 2 месеца и половина! Чакам да си изпълниш задълженията!

В.Търново

People never leave

22:34 who I used to be 1 comment

Rainy Mood...

People never leave. They just pretend to. They think they can change everything just by closing the door and going away, far away. And they just fool themselves it's best for them. Actually they think it's best for everyone. But who are they to know that?!
Honestly, it doesn't matter where you are. You can change everything around yourself - have a new haircut, buy new clothes, find a new job... But what's inside of you... is what you can't change with one closed door, or with a thousand miles. That's what you can't understand. And it actually shows that you haven't changed a bit... :)

21

12:22 who I used to be 4 comments

Тангра - Богатство :]

Датата е 01.10.2011, а годините вече са 21. Много единици се събраха... :P

И докато преди 2 години този ден остана непразнуван, поради простата причина, че не познавах никого в Търново, а бях и далеч от Шумен, тази година нещата наистина бяха запомнящи се. За което мога да благодаря, както първо на майка ми и баща ми, че съм се появила :P, така и на шматките, които направиха празника ми голям купон. :] Благодаря ви, вие сте моето богатство! :P

С тати :P

И Харисън Форд дори ми е зяпнал тортата! :D

И пак с Хари... :D

С Дидка :P

Празничните ледчета! (Приликите с реални хора или... органи са напълно случайни! :D )

Търново бъртдей-общежитие парти! :P

Гостите! :P

Първата бутилка вино. Майсторът го дава ларж и позира, докато се мъчи с тирбушона. :D

Втората бутилка също е оценена... :D

И домашен чийзкейк за десерт! :P

И той беше високо оценен... :D

И бирата - подарък от съседите в другата стая, с които се запознахме. Общежитията са много приятно място за запознанства... :D

И Мара-общата... :D

Мисля, че поставихме добро начало на семестъра. Дано да ми върви до края така - на хубави вечери, с добри приятели и със семейството, много смях и танци! :)

Ей така, за разнообразие

23:58 who I used to be 1 comment

******************

Доста спорове на тема „Жената или мъжът трябва да направи първата крачка“ съм слушала. Всъщност няма една истина по този въпрос, просто защото някои обичат да правят първата крачка, вместо да чакат друг да я направи. Аз съм на мнение, че в някои ситуации доста по-лесно е просто да дадеш напред, дори с риск да настъпиш другия (ако е много заспал...), но в други е по-добре да се запреш в крачките. Всъщност, не съм от момичетата, които чакат мъжът да направи първата крачка. Те понякога не знаят къде се намират, камо ли да вървят на някъде... А ако аз съм сигурна в това, което искам... защо не?

Само че било хубаво някой друг да поеме инициативата, ей така, за разнообразие... ;) Не аз да говоря, защото ти мълчиш като пукал. Не аз да питам и да ти вадя думите с ченгел. Не аз да се шегувам, а ти да се хилиш като идиот и толкова. Можело да има и друг начин. Като един непринуден разговор между напълно непознати, рано сутрин – еднакво лошо време за един махмурлия и за един човек, станал в четири и половина сутринта. Без имена и телефони. Просто един разговор и нищо друго. А ми усмихна деня, ей така, за разнообразие. :)

Автомобилни страсти 2011

23:17 who I used to be 4 comments

Вчера и днес в Шумен се проведе рали "Стари столици" за 42 път. Всяка година го гледаме, не пропуснахме и тази. Вчера състезателите караха в околностите на града (на Детелината), а днес - горе на платото. Има хора, които се стичат от други градове, за да гледат - опъват палатки сред горите и нощуват там. Все пак и ние успяхме да си намерим местенце, за да погледаме... ;)

1-ви ден: