вторник, 27 септември 2011 г.

Ей така, за разнообразие


Доста спорове на тема „Жената или мъжът трябва да направи първата крачка“ съм слушала. Всъщност няма една истина по този въпрос, просто защото някои обичат да правят първата крачка, вместо да чакат друг да я направи. Аз съм на мнение, че в някои ситуации доста по-лесно е просто да дадеш напред, дори с риск да настъпиш другия (ако е много заспал...), но в други е по-добре да се запреш в крачките. Всъщност, не съм от момичетата, които чакат мъжът да направи първата крачка. Те понякога не знаят къде се намират, камо ли да вървят на някъде... А ако аз съм сигурна в това, което искам... защо не?


Само че било хубаво някой друг да поеме инициативата, ей така, за разнообразие... ;) Не аз да говоря, защото ти мълчиш като пукал. Не аз да питам и да ти вадя думите с ченгел. Не аз да се шегувам, а ти да се хилиш като идиот и толкова. Можело да има и друг начин. Като един непринуден разговор между напълно непознати, рано сутрин – еднакво лошо време за един махмурлия и за един човек, станал в четири и половина сутринта. Без имена и телефони. Просто един разговор и нищо друго. А ми усмихна деня, ей така, за разнообразие. :)

1 коментара:

Ауууу ♥ Размечта ме :))

Публикуване на коментар