Дъжд. Пороен дъжд. Любовен дъжд за двама. За двама ни. Защото така започнахме и си признахме, че се обичаме. И защото искаме така да продължи. Не на глас, а вътрешно го казахме... Никой не чу, само ние чухме думите: „Обичам те...“. И само ние ги казахме, както в онзи дъждовен ден на пейката, така и сега. Нищо, че нямаше дъжд като онзи – пороен и любовен. И нищо, че нямаше нужда да се топлим, защото ни е студено. Сега се топлим с поглед и се обичаме с мълчание. Любов на двама под дъжда, който го няма. Но той е все така пороен и любовен. Непрестанен като самата ни любов. Той вали непрестанно още от тогава - от дъждовния ден на пейката с порой от обещания...
1 коментара:
Стопли ме :)
Публикуване на коментар