По едно хубаво стечение на обстоятелствата, вчера трябваше да събирам багаж от стаята си. Всичко трябваше да се натика в чували, кашони, чанти... каквото имам под ръка, за да изпразня помещението. И така случайно, или не особено, попаднах на стари детски неща, бутнати в чекмеджета под леглото, които естествено не бяха отваряни скоро. Като малка бях прибрано дете - събирах си всичко, пазех си играчките и всички завоевания, прибирах си ги в торбички, кутийки и несесерчета, а и майка ми никога не е изхвърляла мои неща. Тя дори беше облепила цялата ми стая с рисунки и апликации от детската градина и от училище. С времето те бяха прибрани в папки, които толкова пъти са били местени, че вече бях почти убедена, че сме ги затрили някъде. Дори преди две седмици с тъга си мислех колко щеше да е хубаво да ги изнамеря, за да ги разгледам, и че най-вероятно това няма да се случи. За мое голямо учудване обаче, в дъното още на първото чекмедже изскочи торба, пълна със скицници и блокове. Йей! Всичко беше вътре - всички рисунки, всички драсканици, всички спомени. :) Нямате си на идея колко се зарадвах. Хубаво е да знаеш, че имаш запазени частици от детството си, някак успокояващо е. Може би така се успокоявам, че няма да го забравя... Въпреки че да забравиш лудориите си е почти невъзможно, но все пак...
Само че това не беше всичко... Открих и малка част от книжките си, тези съвсем детските - с много картинки и малко текст. Имам спомен, че майка ми непрестанно ми четеше вечер, преди лягане, и то не по нейно желание, а по мое. Тя жената заспиваше преди мен... :D Сега, гледайки книжките, дори си спомних какво съм си мислела, докато ми ги е четяла... Учудващо е как човек помни някои неща с удивителни подробности, и е нужно само нещо малко, за да те върне назад в годините. Не можах да се стърпя и направих няколко снимки:
Измежду страниците на една от книжките изскочи и нещо, което можем да наречем „произведение на изкуството“, като изключим частта с правописа... :D
За голямо мое съжаление обаче, не успях да отворя чекмеджето с дневниците си, които са препрочитани толкова много пъти, че сигурно вече съм запомнила и запетайките. И въпреки това бих ги прочела отново. Все пак това беше целта им – след години да ги прочета и да се забавлявам на написаното. Или пък да си потъжа за отминалото време... :)
И така... Хубаво беше да се разровя из спомените. Оставаше само да си пусна някоя детска касетка с песнички и идилията щеше да е пълна - дъждовен ден, пакет бисквити, три чекмеджета... и едно щастливо детство. :]
0 коментара:
Публикуване на коментар