събота, 14 януари 2012 г.

"Мъже"

 The Weeknd - Trust Issues     Pete Philly - Let It Go

Нали ви показах книгата, която си купих преди няколко дни, и която трябваше да прочета след сесия? Е, пак не се стърпях и я прочетох. :)  Определено има интересни заключения. На някои, особено на мъжете (нормално за тях), може да им се видят глупави, но доста жени биха се припознали в някои от историите. Понеже реших да си извадя най-интересните за мен моменти, сега мога и бързо да ги споделя с вас. Доста са, но мисля, че си заслужават. На някои определено съм се смяла с глас... :P

"Мъже" - Цвета Стоева






После обуваш ботушите на самовлюбения мъж, Гастон някакъв от „Красавицата и Звяра“. Чакаш го нетърпеливо до вратата, докато той се наслаждава на образа си в огледалото. И преценява дали цветът на косата ти подхожда на неговите очи, а статусът на фамилията ти – на неговия имидж. Докато накрая те убеди, че всъщност предпочиташ да си боса.


Истинският мъж се различава от всички останали по това, че ще те промени завинаги. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще напръска обилно с мухозол по ъглите и ще убие всички пеперуди в корема ти. Хладнокръвно, но внимателно, така че дълго, след като си тръгне, мястото до теб да бъде свободно.“


Истинският мъж избира дълго и бавно. Той е колекционер на скъпи картини. Не държи на количеството, защото е сигурен, че когато можеш да си легнеш с някого, без да знаеш името му, е много по-ценно да откажеш, отколкото да се възползваш. И защото неговата цел е играта с достоен противник, а не лесната победа.“


Натискам червеното копче. И просто ей така, след 15 минути двоумене и 15 секунди разговор имах среща с човека, когото гонех от главата си една година. Методично, упорито и с много търпение. Мъжът, който разби сърцето ми – натроши го на атомчета, разпръсна ги в кръг и изтанцува танца на „никога-не-ме-забравяй“ върху тях. Дяволски ритуал!“


"Стоя пред вратата на ресторанта. Още една минута и ще го видя - същия като преди или съвсем различен. Ще видя ръцете, които търсех във всички останали. Ще чуя гласа, който ми се счуваше у всеки друг. Ще се усмихна на мъжа, който ме направи половин човек.
Бутам вратата. Ето го - на три маси разстояние. Гледа ме и се смее. Моята любов. Моят кошмар. Моето недовършено самоубийство. Целувам го по бузата. Тудуп - тудуп!
Няколко часа по-късно сме у тях. Не си спомням какво сме си говорили, нито как се озовах тук. Пътят към ада е постлан с безразсъдни намерения. Съвестта ми започва да се надига. Настъпвам я с крак и тя изхрущява. ... Тудуп - тудуп!


Сега обаче всичко е различно. Отдавна бях опаковала чувствата си към него в картонена кутия, облепена с тиксо. После я пъхнах в найлонова торбичка, завързах я и я погребах в най-дълбокото на най-дълбокото море. Под три пласта пясък, екзотични риби и корали. Титаник пасти да яде. Ама пасти с опаковките! Вече бях имала други любовници – с по-големи и по-твърди, с по-дълга ерекция и по-нежни ръце, с чувство за хумор, което разтегляше устните ми в по-широка усмивка. С по-пронизващи погледи и по-красиви тела. Бях имала всичко, но вечно той не ми достигаше.“


"Бях сигурна, че жените са по-нелепата част от човечеството, но тогава какво остава за мъж, който се опитва да прилича на жена?"


И наистина, за какво ти е един брой ташаци, след като имаш на разположение 4 чифта цици? Винаги насреща. Винаги готови да те изслушат, да се напият с теб и да ти кажат истината право в напоения с ром поглед.“


... После се умълчаваме. Явно всички започваме да мислим какво ще правим без Y-хромозомата... Идеята за вибратор винаги ми е изглеждала адски недостойна, но може би не е лошо да преразгледам принципите си в един момент.“


Оглеждам се – и трите ми приятелки са заети с телефоните си – проекции на гаджета, любовници или познати, с които са правили секс. Мислят какво да кажат, задраскват го, после го премислят пак и го изстрелват в SMS, някъде далеч от морето, към точката на тяхното желание. И трите са потънали в своя любовен микрокосмос. А уж този уикенд беше само за нас четирите! Y-хромозомата щяла да изчезне – друг път! Засега е по-упорита и от анаеробна бактерия.“


Вървя и се чудя откога мъжете станаха задължителност, за да можем да се забавляваме. Преди бяхме само ние и евентуално алкохолът. Но вече не е достатъчно. Защо ни е нужна патерица със закачен член на нея, за да се усмихваме една на друга? ... Ако не можем да дадем сами на себе си това, от което имаме нужда, защо си мислим, че друг ще го направи?“


... Обичам да ходя в неговия апартамент и всяка сутрин да се заклевам, че повече никога няма да стъпя там. След няколко вечери пак отивам. Докато влизам, сякаш късам полицейската лента, с която запечатват жилищата, когато в тях е извършено убийство. Всеки път убивам нещо в себе си и се връщам отново. Прекрачвам прага на неговото безразличие. Червените стени в коридора, моята гола снимка в неговата спалня, бебешката миризма в леглото му. Тук имам нещо повече от приятел. Имам нещо повече от любовник. Имам нещо, което не мога да назова по никакъв друг начин освен с неговото име.“


Стоя права и всеки момент чакам да се случи нещо. Да припадна, да ми се пръсне сърцето или в главата ми да зазвучат камбани. От погребалните. Нищо. Нищо не се случва. Един тъп момент във времето, в който не знам какво да кажа. Или просто няма какво.


-А пък може да си легнем тук и тримата – казва той и тупа леглото до себе си.
Надявам се, че това е някаква нелепа шега.“


Поглеждам през прозореца, за да събера мислите си, и точно тогава го виждам. В новата Фън Шуй сграда срещу нас, тази, която толкова псувах, защото се намърда между мен и гората, на един балкон на около 15 метра от моя простира симпатичен млад мъж по боксерки. Навежда се към легена и хваща някоя дреха с небрежно движение, все едно е простирал цял живот. Все едно за това е създаден. После се изправя, а мускулите на гърба му се опъват като въжетата с мокро пране пред него. Пак се навежда. Боксерките му плътно заемат формата на две перфектни половини. Две половини на един по-добър свят. Мислено благославям всички строители на бетонни постройки в София. Майната й на гората!“


Спирам на тротоара и се обръщам с цялото си тяло към него. Момчето или е прекалено тъпо, или е съвсем отчаяно. Решавам, че е първото, защото с подобна кола дори и импотентен мъж ще има 4 броя дълги бедра на задната седалка. Оглеждам се в различни посоки, сякаш ме е страх някой да не ме види, вадя визитка от малката си чанта и я пускам в колата му. Или съм прекалено тъпа, или съм прекалено отчаяна. За да се съхраня душевно, решавам, че е второто, и че хората понякога просто правят грешки.“


В този момент ми хрумва, че жените нямат нужда да ходят на работа, да слагат вратовръзка и да се пробват в голфа, за да бъдат силния пол. Те просто трябва да откажат свирките. Само това. Представям си свят без френска любов - земя от еректирали мъже. Нервни. Недоспали. Обсебени. Опасни. Свят от ходещи курове, които не могат да свършат и само това им е в главата - свирки.


Оглеждам се в дъното на чашата си, което значи две неща: първо, алкохолът е свършил, и второ – време е да си тръгвам. Излизам и вървя по осветените улици. Градът е топъл и красив, но няма как да го оцениш. Защото винаги, където и да се намираш, алкохолът свършва и се прибираш вкъщи сам. Винаги.“


Знаех, че трябва да му кажа нещо успокояващо, но вече нямах думи за него. Може би във всяка връзка има определен брой букви, които можете да изречете. Точно преди минута моите се бяха изчерпали, бях изразходвала и последната и остана само мълчанието.“


Наоколо няма и помен от друга жена. Не се получи просто, казва ми той и свива рамене. ... Точно в този момент осъзнавам, че дори да не съм идвала с месеци, всъщност през цялото време съм била тук. С подаръците, снимките, спомените, недоизказаните неща.“



Странна, типично женска книга. Доволна съм. :]

2 коментара:

Силно впечатлена и силно чувстваща всичко от написаното. До последния детайл . Не знам дали съм по радостна от факта, че има човек ,който пише такива нещица или от факта, че има хора, които го оценяват, разбират и изживяват. Благодаря ти,че не съм единствената!

Хубавите неща не остават незабелязани. И винаги има кой да ги цени. Не сме единствените... ;)

Публикуване на коментар