„Любовта я има, за да има как да се нараняват хората. Това е.“
Това бяха думи на един мой приятел, в един от разговорите ни „за любовта“. Честно, замислих се. И преди съм се замисляла над това. Казах му каквото мисля – че всеки рано или късно си казва точно тези думи. Питаш се за какво ти е тази любов, като всеки път се разочароваш, всеки път някой е недоволен и като че ли всичко е против теб. Какъв е смисълът на любовта? Колкото хора, толкова и отговори. И всеки търси верния...
Бяха запитали група деца какво е любов, а отговорите им честно казано ме смутиха. След като се замислих повторно обаче, осъзнах, че децата са по-близо до истината от когото и да било. Те изброяваха елементарни неща като например, че любов е, когато дядо лакира ноктите на баба, или „когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат“, „когато мама вижда татко мръсен и потен и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд“ и така нататък. Беше ми много странно, че това са мисли на деца. Но всъщност те са прави... Тези забавни неща са в основата на думата „любов“. Тази странна на моменти близост е това, което, според мен, хората търсят. Нали знаете колко е хубаво, когато усетиш парфюма на любимия човек... Тези малки неща те карат да посрещаш с усмивка това в него, което в друг би те накарало да се отдръпнеш.
Ще ви кажа какво е за мен любовта. Тя е това, което усещаш преди да се видиш с любимия човек. Притеснението, което чувстваш като топка в стомаха, нетърпението, желанието, страхът... Това усещане е невероятно. И само то изчерпва смисъла на любовта за мен. Да, само то. Вижда ви се странно, но запитайте се... какво очаквате вие? Какво си мислите, че е любовта? Непрестанни целувки, прегръдки, внимание, подаръци... Това ли е за вас? А какво остава между подаръците и целувките...? Толкова сте скучни... И толкова слепи. Слепи сте за най-хубавото. Тогава, когато само присъствието е достатъчно, когато усмивката на другия е най-големият подарък, който искаш, а следобедът, прекаран в сън с любимия човек не ти се струва пропиляно време. Понякога да ти липсва някой, защото е далеч, е по-хубаво, от това да е до теб непрестанно...
Не мисля, че любовта съществува, за да наранява някого. Това и казах на момчето, с което говорех онази вечер. И вярвам в това, защото имаше време, когато и аз мислех като него. Мислех, вместо да чувствам...
2 коментара:
Силата е в това да не загубиш възможността да се очароваш, след като си бил разочарован.
Добре казано. Смея да твърдя, че е вярно. :)
Публикуване на коментар