„Какво съм намислил да направя и същевременно от какви глупости ме е страх! — помисли си. — Хм… да… всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа единствено само от страх… това си е аксиома… Интересно, от какво най-много се страхуват хората? От нова стъпка, от собствената си нова мисъл най ги е страх… „
„Престъпление и наказание“ е книга, която смятам да прочета отново. Не защото, когато ни караха да я четем в 10 клас не съм разбрала нищо от нея, не. Ще я прочета, защото сега, няколко години по-късно, откривам колко интересни въпроси повдига. Въпроси, касаещи вътрешния свят на човека, неговите страхове и съмнения. Защо съществуват, и защо в повечето случаи човек сам се вмъква в техен плен...
В последно време се убеждавам, че човек изпитва ужасяващ страх от всяка новост, която се изпречи в живота му. Както се моли, чака и търси, в следващия момент го обзема неистов страх. Изведнъж бленуваното се появява и едва ли не се вкопчва в теб, казвайки ти: „Вземи меееее!“ Само че ти пък се дръпваш и започваш да се чудиш дали няма да сгрешиш. Дали пък не съм бил прекалено отчаян, за да искам такива неща... защото сега като че ли... не ги искам вече. И се чудиш в кой момент си бил искрен със себе си – когато не си спал, мислейки за утрешния ден, или когато не искаш да се събудиш, защото те е страх от него? Как човек трябва да разпознае истинските си желания, как трябва да ги отличи от моментните прищявки? Това ви питам. Защото и аз не мога да си отговоря все още. А в един момент имаш чувството, че преценката ти или има нужда от смазка, или въобще я няма. А това е лошо, много лошо. А после хората се чудят защо си колеблив и нерешителен...
Ако всичко беше свързано с теб самия, то нямаше да има проблем. Приисква ти се да си купиш нещо - купуваш си го и не занимаваш никого с глезотиите си. Но когато в стремежите и желанията ти са намесени и други хора, тогава нещата придобиват коренно различен характер. Не можеш да жертваш чуждото щастие, правейки експерименти за себе си. Това е егоизъм.
Въпреки всичко обаче, ние сме на този свят, за да опитаме от живота, да го изживеем по свой начин, да открием това, което би ни направило истински щастливи, дори и да ни коства няколко неуспешни опита. Възможно е днешното правилно решение, утре да ни се стори като крачка назад. Но пък не се знае... Казват, че понякога, за да направиш крачка напред, трябва да пристъпиш назад, за да се засилиш. Не мислите ли?
1 коментара:
струва ми се, че е важно да крачиш все на някъде, поне да правиш някакви движения...
" за да направиш крачка напред, трябва да пристъпиш назад, за да се засилиш " - тази мисъл е много ценна
Публикуване на коментар