Стая на страстта

Заключи вратата, мили. Остави навън света.
Ще те приютя сега при мене, в мойта малка стая на страстта.
Не тъжи, че ще си тръгнеш утре призори.
Рано или късно всички си отиват,
тъй било е винаги, уви!
Тази нощ ще бъде наша, дълго след като луната ни огрее.
Хората отвън ще блъскат силно, но да влезе, никой няма да посмее.
Искам да целуна челото ти бяло, да целуна силните ръце.
Всичко искам да целувам, няма да приемам НЕ! 
Хайде, мили, остави света навън.
В него няма нищичко красиво, няма и любовен звън.
Всичко туй е в малката ни стая, 
в свещите, греха и евтиното вино.
Но искаме го двама зная, 
жалко, че и то ще си замине...
Нищо. Прегърни ме силно. Твоя съм сега!
Защото утре няма да те има, 
в тая малка стая на страстта.

Posted in: Стихове