Здравей. На първо място трябва да ти кажа, че цяла вечер исках да напиша нещо, а и много хора очакваха да го направя. Но колкото и да бях ядосана, никакви думи не изплуваха в съзнанието ми, а листа си оставаше все така празен. И не защото нямаше за какво да пиша, а защото не знаех от къде да започна. И все пак...
Все още се чудя как да започна и ако мога да цитирам част от думите на една инспекторка, бих започнала така... Какво, по дяволите, си мислеше, че ще постигнеш?! Да, да, отговори ми. Писна ми от жестове и мимики, от неизказани приказки, от култовите ти изречения. В случая не е в сила правилото, че когато повтаряш нещо много пъти, то едва ли не става истина. Ако го повториш още няколко пъти... Знаеш какво означава да те вземат на подбив, нали? Е, можеш сам да довършиш предишното изречение.
Ако трябва да съм честна, решението ти не ме изненадва ни най-малко. Учудена съм, че някога, когато и да е било това, си започнал да го прилагаш. Та до сега. Явно смяташ, че така по-лесно се изграждат отношения. Дооообре... Не, това не е съгласие. Това е реакция на хора, които не са съгласни, но решават да си замълчат, за да не предизвикат нова лавина поучения. Чакай бе... ти трябва да си наясно с това... Нали и ти така си свикнал... другите да си замълчават, като оставят ехото на тежката ти дума да се носи из цялата зала. Или се бъркам? Трябва да знаеш обаче, че човек, който дълго време чува само своя собствен глас, накрая започва да говори не на другите, а САМ на себе си. И то не защото му харесва, а просто защото няма кой да го слуша...
2 коментара:
Здравей,
Много ми хареса статията ти! Интересен е факта, че "изразяваме" мнението си, като го налагаме на нашите събеседници, а още по - интересен е факта че обичаме да им искаме съвет, в който не се всушваме а правим това което сме си наумили! В един момент се оказва, че "глас в пустиня" е както нашия така и на нашите събеседници!
Още веднаж поздравления за статията, продължавай в същия дух!
Стела
Благодаря ти много! :)
Публикуване на коментар