Днес е 15 септември. За повечето деца в България това е дата, която се нарежда редом до тази на рождените им дни. И аз бях от тези деца, до преди 2 години. Колкото и да не ми се искаше (а може би малко и ми се е искало), и аз завърших. Днес реших да отида на откриването на учебната година, тъй като миналата не успях, а ми се искаше... Така се случи, че и обещах - нямах извинение дори с ранното ставане :P . И отидох... Седнах на една пейка в дъното на двора - реших, че не е добра идея да се редя с учениците до входа (колкото и да ми се искаше :P). Постепенно дворът се напълни, учителите се показаха, наредиха новите класове - 5-ти и 8-ми, букети се мятаха на ляво-на дясно, усмивки, прегръдки, забравени очи, любов и целувки, бъзици и много смях... Бях забравила колко е хубаво... Университетът е доста по-различен. Не много, но достатъчно, за да ми липсва класната стая... ;) Разбира се, училището беше по-хубаво от когато и да било - все още течеше ремонт, основен. Съучениците ми сигурно ще останат втрещени от новината, че "видиш ли", най-после са сменили дограмата!!! :D Ще им е чисто и ново на сегашните природо-математици, но пък и на нас не ни беше лошо, нищо, че зимата понавяваше откъм прозорците и някои си опъваха завесите, за да не им духа. :D Иначе всичко си беше там - директорите, учителите, знаменосците, дори и чичо Дечко още е там :). Малко преди края на тържеството на пейките пред мен седнаха ученици с класната си, бяха вече големи - предпоследна или последна година може би. Обсъждаха ходене на поход утре, записваха програма, часове и не на последно място - чудеха се да ходят ли да пият тази вечер... :D Стана ми хубаво, милно, тъжно, всичко наведнъж. Казват, че студентските години са най-хубавите, но ако трябва да съм честна, ученическите ми години са тези, които водят моята лична класация. И класа ми ми липсва, дори и да звучи много сантиментално. Но аз съм си сантиментална по принцип, така че... :D Не знам защо решихте, че точно аз съм човека, който ще ви събира през годините, но наистина ще гледам да го правя, и то колкото мога по-често. Защото е хубаво. :]
Порових се из малка част от снимките, които имам. Дано не се сърдите. ;)
В началото - 8 клас. ;)
Стаята ни все беше като една малка кочинка... :D Но нашата кочинка.
Някои творения от едно кулинарно състезание. :D
Това го знаете... :P
Маскен бал... :P (не ме бийте)
Всеки ден е празник... :D
Да не драскате по пейките, ей! :D
Контролно по биология. Голямото преписване, а учителката реши да ни снима... :D
След друго контролно по биология. Някои са учудващо весели. :D
Хайде стига толкова, че взех да откривам все по-интересни и по-интересни снимки... :X :D
0 коментара:
Публикуване на коментар