вторник, 13 септември 2011 г.

Взаимност


Хвърляш ме в размисъл. Постоянно! Хубаво, че те познавам толкова добре, иначе нямаше да мога да рабера и малкото думи, разнообразяващи мълчанието ти. Сигурно щях да полудея...

Да, обаче те познавам. За добро или за лошо... Отказваш ме от себе си, обаче в един момент ти сам не можеш да издържиш. И тогава какво мога да направя...?

Какво мога да направя, когато сам ме търсиш? Да те не ти отговоря...?
Какво мога да направя, когато дори и песните, които ми пращаш крещят името ми, нищо, че имат друго заглавие? Да не ги слушам...?
Какво мога да направя, когато „случайно“ ми пратиш снимка на прегръщаща се двойка? Да се престоря, че си се объркал...?
Да, сигурно ще направя нещо подобно. Защото ти би направил същото. Това е нашата взаимност - дори когато се пренебрегваме... Но вече и това ми харесва... Защото знам, че мястото ми там, от ляво, още се пази.
И какво да направя, ако решиш да ме пренебрегнеш отново... освен да се усмихна? ;)


2 коментара:

Той теб, ти мен... Той мен, аз теб... Все размисли и размисли. Влудяващо е, когато всичко се случва в главата ни.

Рано или късно всичко се случва на живо. Тогава става интересно... ;)

Публикуване на коментар