Мразя те

Няма как да не призная и пред себе си, пред теб.
Мразя те, това е краят! Нищо повече, дори и ред!
Мразя думите ти тежки, както камък във вода.
Мразя вечните ти забележки - аз каква не съм била.
Мразя жадно да ме търсиш след отминалите дни.
Мразя след това да ме захвърляш и да си вървиш.
Мразя да ме лъжеш, че ти липсвам щом не си до мен.
Мразя после да мълчиш, сякаш съм натрапница във твоя ден.
Мразя да ме галиш, нежно да събличаш.
Мразя да показваш колко "малко" ме обичаш.
Мразя да целуваш пак самотните ми устни,
мразя и да казваш колко са ти били вкусни.
Мразя и ръцете ти свирепи, в силна хватка покрай мен,
мразя и очите ти кафяви, търсещи ме, после бягащи от мен.
Мразя те! Разбра ли?! Не искам вече да си тук!
Мразя те! Върви си, искам да намеря друг!
Мразя, че го искам, 
Мразя, че не мога.
Мразя те, защото искам да те залича...
Мразя те и те обичам, нима намираш разлика в това?

Posted in: Стихове