неделя, 19 декември 2010 г.

"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." — Лермонтов

Висша сила, която предопределя човешкия живот, стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля, участ, поредица от събития, или още казано – съдба. Съществува ли въобще такова нещо като съдбата? Дали всеки един от нас има предначертан път, или действията ни наистина имат значение за развитието на живота ни? Сигурна съм, че няма човек, който да не се е замислял за това поне веднъж в живота си. Аз лично го правя доста често...
Животът ни много пъти е изплетен от моменти, от събития, които го определят, те са мерило за значимостта му, за значимостта на всеки един човек. Но нима е възможно един живот да е по-малко значим от друг? Нима това е просто лотария – разклащаш купата и изтегляш билетчето на живота си, което те белязва и ти се примиряваш, че просто „такъв ти бил късмета“. Възможно ли е всичко да е толкова просто, или вечната дилема за съдбата е била измислена от някой мързеливец, страхуващ се да предприеме рисковете на живота си? Трябва да си признаем обаче, че всеки един от нас малко или много е мързеливец. Не ви ли се е случвало в даден момент да се отчаяте, да си кажете, че нищо няма смисъл, че каквото и да правите, нищо няма да се промени? Да, именно. Стигате до момента, в който започвате да вярвате в съдбата. Тази вяра е спътник на всеки – на оптимиста и на песимиста, на тъжния и на щастливия...Тя е искрица надежда, вдъхновение или нечие оправдание. Не малко пъти съм чувала думите: „Е, съдба, какво да направиш...“. Честно казано, и аз съм ги изричала. Но вярвам ли в това...?
Има два вида хора – тези, които вярват в съдбата и тези, които не вярват. Вярващите – те смятат, че всяко събитие в живота ни се е случило, защото така е трябвало да бъде, защото всичко е предначертано, нищо не може да бъде променено с човешки усилия. Невярващите от своя страна смятат, че всяко едно действие е от значение, изграждайки живота ни, правейки го такъв, какъвто поискаме. Кое е правилното? Вероятно и двете... Съдба ли е когато срещнеш най-големият си враг, за да те запознае с най-верния ти приятел? Съдба ли е когато при катастрофа срещнеш човека, за когото след време се жениш? Съдба ли е когато срещнеш едни от най-важните хора в живота си на опашка от 100 човека, и точно те са били до теб? Съдба ли е? Или има единствено случайности...

0 коментара:

Публикуване на коментар