Полет

Когато всичко падне във разруха,

когато времето ни отрече.

Когато всяка мъничка минута,

прекарана във мисли ме краде.

Когато ти изчезнеш,

когато аз се претопя...

Когато зимата прогледне пак след есента.

Тогава ти ела при мен, открий ме,

тогава ме помилвай, докосни.

Превърни ме в малка птица нежна,

и нека всяка ласка да искри,

нека във нощта безумно снежна,

се допрем и полетим.

Разтвори крилете си красиви,

покажи ми нежната си страст.

Нека волни и щастливи,

понесем се във екстаз.

Да избягаме далече,

от живота долен, сив.

Няма да се върна вече,

стига ми да си до мен, щастлив.

Нека полетим пак без да мислим,

докато крилете ни се уморят.

Нека пием жадно от звездите,

все едно е за последен път.

И когато вече ни е трудно,

да стигнем нови върхове.

И когато вече ни болят гърдите,

и изпием черното небе...

Нека туй да бъде края,

нека просто да се подслоним.

Нека на луната, във безкрая,

сред блестящите звезди...

Нека си направим звездна стая,

там да скрием жадните души...

Нека, нека туй да бъде края,

нека времето да ни обезсмърти!

Posted in: Стихове