Ледена кралица

От днес започва новото ми утре,
от днес не крия, че съм пак сама.
От днес не ще допускам никой вътре,
от утре ще съм аз кралицата ти зла.
Ще ме пропускат хората и никой,
не ще погледне пак през мен.
Ще бъда хладна и капризна,
ще бъда както зимата навън.
Ще затрупам спомените и искрите,
ще всявам само студ и жал.
Ще дебна да открия пак в очите,
онзи сив копнеж, неоживял.
Ако следа от него се прокрадне пак,
ако решиш ти пак да се затоплиш.
Ще видиш във очите мои мрак,
и от мене нищо ти не ще изкопчиш.
Устните от лед ти ще целуваш, 
ще прегръщаш и студеното ми тяло.
Ледена кралица аз ще бъда,
няма как да ме затоплиш отначало.
Замъкът ми леден не ще приема гости,
ще те прогоня бързо и вратите ще залостя...


Ще се помъчиш ли тогаз от мен да се откъснеш?
Или свойта ледена кралица пак ще продължиш да търсиш...?

Posted in: Стихове