Обича ме, не ме обича. Обича ме, не ме обича. Обича ме, не ме обича. Уж ме обича... Пф, да бе! Ако ме обичаше... Какво? Какво, бе момиче? (Ако се чудите кой говори сега, това е вътрешното ми АЗ... вероятно)
Ако те обичаше, какво щеше да направи ли? Всички това се питате значи! „Ако ме обичаше, щеше да ми се обажда постоянно., Ако ме обичаше, щеше да ми го казва.“ Бла, бла, бла. Обаче никога не се питате - „Ако не ме обичаше, щеше ли...“ Ако не те обичаше, щеше ли да те търси? Ами да ти пише? Ами да ти пее? Щеше ли да ти споделя живота си, въпреки че не си толкова голяма част от него? Щеше ли да иска съветите ти? Щеше ли, а? Май не...
Тогава престани да се питаш и приеми, че хората обичат по различни начини. Понякога разминават пътищата си, но продължават да си махат. И да се обичат. И това може да продължава колкото те искат. Не е вярно, че няма вечни неща. Има, стига да ги поискаш и да държиш на тях достатъчно. Просто светът е толкова необятен, че хората се загубват – помежду си, а понякога загубват и самите себе си. Разумът е коварно нещо... Хубаво, че сърцето си знае работата.
 |
...не ме обича. Обича ме. :) |
2 коментара:
Обича те, човек трябва да е луд да те познава и да не те обича :) Стига тормози маргаритките ;)
Сърцето винаги си знае работата. ^^
Публикуване на коментар