вторник, 5 април 2011 г.

Квак?!

Квак!

Не, не ви се е счуло. Това е жаба, или по-вероятно да е жабок. Много са симпатични, не мислите ли? Дори бих изневерила на овцете (не говорим за живите версии, нали...). Какво? Добре съм си аз, обаче не знам на другите какво им става. От една седмица чета, слушам, гледам само и единствено статии, приказки и филмчета за жаби. И за принцове. Те като че ли са неразделни... В един момент дори не е ясно кой за какво говори – за жабока или за принца (това е обяснимо, приличат си толкова много).
И така де, дали заради дъждовете от последните дни или заради друго, навсякъде се напълни с жаби. И само ти квакат на главата и ти скачат в краката! „Спри се – квак! Обърни ми внимание – квак! Вземи ме – квак! Цуни ме и ще стана най-готиния принц... КВАК!"
И сега, как да не го вземеш това малко сладко, слузесто създание?! Тъкмо имаш нужда от един принц – да ти готви, да ти разтрива раменете, да си придава важностите от време на време... нали за това са принцовете. Пък колко му е – една целувка, нищо работа!
Млясваш жабока и - О, чудо! Ей го на принцааааа. Обаче... абе нещо не те разтрива като хората – щипе, бута, ръчка... Дай да видим следващия. Тоя па... една мусака не може да сготви! „НЕХТ“, дето викаше един познат (next)! Пф... принц, принц, амааа то това на нищо не прилича! Този само важности си придава, дори не ме и пощипва, пък за манджи да не говорим...
Край! Писна ми от жабоци! Да си плацикат в блатото, пък аз... Абе аз що не взема да си хвана един принц...? Защо са ми жаби... да ги целувам, белким станат принцове? Да ги чакам да се нарадват, че са по-малко слузести и да им търпя гюрултията? Да, да... Ще си намеря принц, от тея на белите коне дори (дано не са ги спрели от производство... :/). Той я се превърне в жаба, я не. Пък и да се превърне, по-добре жаба-аристократ, отколкото псевдо принц. Нали? Квак?



1 коментара:

I don't feel like kissing anymore (shake)

Публикуване на коментар