вторник, 12 април 2011 г.

Капка живот ツ

Duran duran - Come undone


Е днес определено мога да кажа, че денят ми беше смислен. Наистина свърших нещо полезно и се гордея със себе си. :) След като дадох всичко от себе си в така оспорваната игра на федербал (физическото в 9:30 сутринта не е за пренебрегване :D), се насочих към Корпус 5 в Търново – любимо, и не толкова, място на много студенти. Вчера забелязах плакатите, обявяващи, че днес ще има кръводарителска кампания, и който желае може да дари кръв. Аз от миналата година исках да го направя, но така и не отидох под ножа (така де, под иглата). :P Нямам страх от игли, кръв или подобни неща, затова реших, че днес ще отида 100%.
И отидох де. Не беше кой знае какво всъщност. Попрегледаха ме, 15 минути ми търсиха вената ( :D ) и накрая си тръгнах с една торба лакомства, готин ключодържател и усещането, че съм направила нещо хубаво. Не толкова за себе си, колкото за някой друг. Моята кръв ще се влее в нечии чужди вени, за да осигури на този човек живот. Какво по-хубаво от това? :)
Въпреки че излязох като закачалка в ръцете (овързаха ме така, че не можех да си движа дясната ръка), се чувствах много добре и по-скоро сякаш бях лапнала закачалката :D.
Другото, което е – най-после разбрах коя кръвна група съм. Йей! :P Нали на новородените трябва да им вписват тези данни в картона?! Защо на мен никой не ми ги е вписал, не е ясно. Всъщност доста хора не знаят коя кръвна група са, което е лошо, понеже недай си боже да се наложи да ти преливат... Днес много успокояващо ни казаха, че все някога ще ни се наложи... :D (tmi) Иначе всички бяха много любезни, а накрая те изпращат с пожелание за много здраве . За първи път чух лекар да ми пожелае здраве... и ми стана толкова хубаво.
Сега доволно си разглеждам готиния ключодържател и обмислям най-после да махна тая стегната превръзка, че малко в повече ми идват две леви ръце. ;)



3 коментара:

Това е, като да засадиш дърво за първи път в живота си. Чувството винаги е много приятно - удовлетворение от добре свършена работа.

Именно такова е усещането - на удовлетворение. Ти вече можеш да се похвалиш и с първото си посадено дръвче, че дори не само едно.... :P

браво, момиче!!! и мен много ме е страх от това, а е толкова благородно да го направиш!!

Публикуване на коментар