вторник, 17 май 2011 г.

За най-важния мъж в живота ми


Днес е много важен ден! Важен е, защото един човек, когото много обичам, празнува. Искам преди да кажа каквото и да било, да го поздравя с песента по-горе :). Това като че ли стана „нашата песен“, и всеки път, слушайки я, се сещам за него. :)


Ако се чудите за кого говоря, сега ще ви кажа. Той е човек, от когото можеш да научиш много – много за ученето, за живота и за това как животът учи. Той е човек, който би избрал семейството си пред... пред всичко. И го е правил... много пъти. И продължава да го прави. Той е човек, който цени това, което има. Може би защото се е случвало да губи, да пада, да плаче...? Или пък е постигал целите си с труд, пот на челото и упорство. А може би и двете...

Искам да се обърна към него тук, защото на дали ще кажа всичко, което искам ако му се обадя. Пък и много ми се искаше да направя нещо специално за него, а тук ще му остане едно наистина специално място... :)

Тате... Искам първо да ти кажа – щастлива съм, че съм твоя дъщеря! Радвам се, че преминахме през всички тези моменти – и трудни и весели. Не бих върнала нито един ден, нито един час, нито една усмивка или сълза, защото всички са били истински. Преди беше моята пътеводна звезда, моят учител и наставник. Защото така трябваше да бъде. Сега, поглеждайки, виждам очите на баща, наставник и приятел. Защото така трябва да бъде. Ти ме научи да вярвам в себе си, да се боря за мечтите си, но никога с цената на всичко – научи ме да поставям границите, от които се нуждае всяка мечта, за да запази красотата си. Тук няма да казвам „научи ме“, защото очевидно все още се уча да бъда смела, да бъда търсеща, за да намирам. Но смятам, че това се учи с времето, а с такъв учител до себе си... другите нямат шанс ;). Надявам се след време да се гордееш с мен, така както аз се гордея с теб!

Обичам те, тате!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!





п.с. Нямам търпение да си дойда вече... липсвате ми :).
И още нещо... Нямаше как да забравя: Цък тук :P

1 коментара:

Благодаря ти от сърце, мило мое! Такива думи не се забравят НИКОГА!

Публикуване на коментар