понеделник, 9 май 2011 г.

Студентски неволи [2]

Общежитие или общо житие?


Знам, че като чуете „общежитие“ и в главата ви изникват едни такива нелицеприятни картинки – коридори с едва проблясващи лампи, изрисувани с маркери врати с висящи номера, хлебарки и какви ли не други гадини, бягащи по ъглите... пълна трагедия, нали? Спокойно, не се намирате в затвор от 16 век. Общежитията не са толкова лошо място за живеене. Нашият блок дори си е доста добре, само един му е кусура – няма асансьор. Но две години карахме без такъв, сега ли да искаме... Един кусур ли казах, че има? Грешка – два са. Не, не, дори шумът не е толкова неприятен, то тази година почти няма купони тук. Пък и аз не се оплаквам като ми пускат музичка – няма нужда да си хабя батерията и силите, за да си пусна сама. Друго ме притеснява мен... хората. Или по-точно съседите... Вярно, че не живееш точно с тях, но няма как да останеш безразличен към ежедневните им дейности, или липсата на такива...
Нали разбираш, съседе мой, хубаво е човек да се къпе. И то не веднъж седмично, а поне веднъж на ден. Не хората да вървят след теб с ароматизатор и да се учудват, че днес си се къпал, въпреки че в неделя пак си го направил. Или да стават в неделната утрин не с мисълта за аромат на кафе и палачинки, а с мисълта, че днес ТИ ще се изкъпеш и поне за 2 часа няма да оставяш ароматна диря след себе си. С други думи... Вземи се изкъпи, по дяволите! И ние сме хора, и ние искаме да живеем тук, а за тази цел трябва да дишаме! А ти някак ме караш да намразвам дори и въздуха... сметни (тук все се сещам за онзи виц – Как се казваш? - Елка. :) - Смяяяяяятай! X-| :D). Така, това е едното.
Другото, което е. Знам, че всеки иска рано или късно да си покани някой на гости. Знам, че на никой не му се занимава да говори с портиера, да оставя лични карти (което честно казано ми се струва доста нередно като за правило...) и т.н. Разбирам те, но до тук. Мило момиче, да водиш приятелката си, да не казвам гаджето си (о, да, тук е много интересно!), да се гоните, чупейки брави, да крещите в 3 през нощта, когато очевидно има спящи в другата стая, да чупите чинии, да пеете с цяло гърло, да надничате в чуждите тенджери с въпроса: „Ко готвиш? Я да видя! Я?Я?“, да ми свивате вещите без разрешение и това в продължение на седмица – ден след ден, няколко пъти в месеца... НЕ! Казах един път, два пъти, три пъти. Не ви стигна и екшъна преди месец. До кога?


Радвайте се, че съм търпелива. Или поне бях. Повече не. Много скоро ще видим кон боб яде ли... Пригответе се за отмъщението на 604, в ляво. А ти, гостенката, когато ще говориш нещо за мен или другите момичета, ела го кажи в очите, не блъскайки по вратата, след като я затвориш. Ненормалници. На входа трябва да се прави и психо тест ако питате мен.
Ей такива неща се случват от време на време тук. Съседите не винаги са готови да ти услужат със сол, по-скоро биха взели твоята. И оцета, и картофите. А, обувки ли видях там...? Какво да ви кажа... студентски неволи. Очаквайте продължението.


0 коментара:

Публикуване на коментар