сряда, 9 март 2011 г.

Съдба ли е?

Спомних си и в миг прогледнах.
Всичко значи бѝло е съдба.
Да те отмина, ти да ме намразиш,
да ме проклинаш, аз да съм сама.


Да те изтръгна от съня сладникав,
да те изпратя във реалността.
Съдба ли трябва да е миналото сладко?
Съдба - раздялата ни след това?


Съдбовен ли ще е грехът ми с тебе,
или пък е грешка на мига...?
И всяка нова среща е съдба.
И всяко "Сбогом" след това...?


... Моята усмивка в плет от сълзи,
твоето мълчание във страх завързано.
Нима живот ще е това?!
Не знам... Навярно всичко е съдба.

1 коментара:

тъжно, но хубаво :)

Публикуване на коментар