Родена в есента,
живееща в мечтите.
Боса и сама,
вечно, вечно скитам.
Имам мъничко хвърчило,
вятъра преследва всеки ден.
Аз със него преоткривам,
този свят така несъвършен.
Той ме гледа, аз го гледам,
чудим се един на друг.
Той е толкоз неугледен,
аз пък - сякаш не от тук.
Да го попитам - няма време,
бързаме, и аз и той.
Как ли носи свойто бреме?
Питанките са безброй...
0 коментара:
Публикуване на коментар