"Заедно" и "ние" премахнахме от речника.
Скъсахме със думите любовни.
Ръце отпуснахме във въздуха,
станахме веднага по-греховни.
Устните залепнаха в мълчание,
целувки нямаше да ги помръднат.
Прегръдките ни станаха желание,
дето няма да се сбъдне...
Сънищата ни обаче се преплитаха,
всяка мрачна и самотна нощ.
Те разбираха, че се обичаме,
и повиваха ни в своя плащ.
Пазеха картини и моменти,
татуираха ни със любов.
Тази, дето не показвахме,
и поливахме със сквернослов.
Сега я искаме обратно,
ала кой ще я даде...?
Годините отлитат безвъзвратно,
животът бавно ще ни окраде.
...
Миговете се превърнаха във вечност,
снимките напълно избледняха.
След години срещнахме очите си,
ала те не се познаха...
Виновни ли сме?
събота, 12 март 2011 г.
Виновни ли сме?
3 коментара:
Да, виновни сме.. винаги за всичко сме виновни... Защото ние сме отговорни за собствения си живот, ние си ковем съдбата... Това, че не ни достига смелост да поискаме прошка; това, че преди да потърсим вината в себе си, вече сме я приписали на другите; това, че не сме се поучили от грешките си и не сме станали по-добри, ни прави виновни и страдащи.
Стихотворението ти е прекрaсно, Рени {}
Не знам към кого да се обърна, но благодаря много! :)
Lilia :P Molq ! {}
Публикуване на коментар