събота, 12 март 2011 г.

Виновни ли сме?

"Заедно" и "ние" премахнахме от речника.
Скъсахме със думите любовни.
Ръце отпуснахме във въздуха,
станахме веднага по-греховни.
Устните залепнаха в мълчание,
целувки нямаше да ги помръднат.
Прегръдките ни станаха желание,
дето няма да се сбъдне...
Сънищата ни обаче се преплитаха,
всяка мрачна и самотна нощ.
Те разбираха, че се обичаме,
и повиваха ни в своя плащ.
Пазеха картини и моменти,
татуираха ни със любов.
Тази, дето не показвахме,
и поливахме със сквернослов.
Сега я искаме обратно, 
ала кой ще я даде...?
Годините отлитат безвъзвратно,
животът бавно ще ни окраде.


...


Миговете се превърнаха във вечност,
снимките напълно избледняха.
След години срещнахме очите си,
ала те не се познаха...
Виновни ли сме?



3 коментара:

Да, виновни сме.. винаги за всичко сме виновни... Защото ние сме отговорни за собствения си живот, ние си ковем съдбата... Това, че не ни достига смелост да поискаме прошка; това, че преди да потърсим вината в себе си, вече сме я приписали на другите; това, че не сме се поучили от грешките си и не сме станали по-добри, ни прави виновни и страдащи.
Стихотворението ти е прекрaсно, Рени {}

Не знам към кого да се обърна, но благодаря много! :)

Публикуване на коментар