Обикновено той веднага разбираше, че тя плаче. Дори и когато тя се мъчеше да го скрие, дори и когато избягваше погледа му, дори и когато овладяваше гласа си, а тя знаеше как... Дори и тогава той разбираше.
... Няколко сълзи се отрониха неканени, нечакани дори и от нея. Явно беше отвикнала, защото не успя да ги спре. Реши, че няма смисъл да се съпротивлява и ги остави да се стекат по лицето й, остави ги да се сгушат в меката възглавница. Тя щеше да заглуши виковете им и да скрие следите, никой нямаше да разбере... Оказа се, че не е била далеч от истината. Той не се обърна да я погледне, явно не забеляза сълзите й. А може би просто се престори, че не ги усеща... Днес тя се помоли за първото. Все пак, може би не е искала да остане незабелязана...
0 коментара:
Публикуване на коментар