неделя, 5 юни 2011 г.

Незабелязана


Обикновено той веднага разбираше, че тя плаче. Дори и когато тя се мъчеше да го скрие, дори и когато избягваше погледа му, дори и когато овладяваше гласа си, а тя знаеше как... Дори и тогава той разбираше.

... Няколко сълзи се отрониха неканени, нечакани дори и от нея. Явно беше отвикнала, защото не успя да ги спре. Реши, че няма смисъл да се съпротивлява и ги остави да се стекат по лицето й, остави ги да се сгушат в меката възглавница. Тя щеше да заглуши виковете им и да скрие следите, никой нямаше да разбере... Оказа се, че не е била далеч от истината. Той не се обърна да я погледне, явно не забеляза сълзите й. А може би просто се престори, че не ги усеща... Днес тя се помоли за първото. Все пак, може би не е искала да остане незабелязана... 

0 коментара:

Публикуване на коментар