вторник, 7 юни 2011 г.

Оглушително


А мълчанието можело да бъде оглушително. Не го знаех. Подозирах, че има нещо такова, но не го изричах на глас. Може би така сама стигнах до този извод, нали и аз мълчах. Така се научих да разбирам и чуждото мълчание – едно от най-ценните неща, които човек може да научи. Защото понякога много по-добре се вижда чрез мълчанието...

Стоим си с теб и си мълчим. Мълчим си силно и на глас. Ти или говориш много, или мълчиш. И въпреки че съм свикнала да ми говориш, не ми е чуждо и мълчанието ти. Разпознавам кога мълчиш доволно, кога мълчиш ядосано, кога мълчиш притеснено... Обичам да мълчим и двамата доволни. Притесненото мълчание ти се получава рядко, но и него го има. Но в един случай не обичам да мълчиш... когато мълчиш ядосано. Усещам го, пропивам се от телепатията помежду ни. Чувствам как мислите ти се блъскат, а сърцето ти попада в дупки и прескача яростно. Тогава аз не мога да мълча. Искам да ти кажа много неща, за да се разсееш и да престанеш да си ядосан. Да престанеш да си ми ядосан... Само че продължавам да мълча. Ти също.

Мълчанието можело да бъде оглушително...


0 коментара:

Публикуване на коментар