сряда, 22 юни 2011 г.

Пустиня


Пустинен дъжд си – рядък и никога достатъчен. Идваш, изливаш цялата си прелест и си заминаваш. Другаде вероятно няма да те сметнат за нещо изключително. Все пак си просто синхрон на леки капки вода, нищо повече. Но тук, където от години пясъците обхващат цялата земя, където вятърът се чува кристално чисто и ясно, повличайки прашинките в ту нежна, ту груба игра, тук си най-чаканото чудо. И въпреки че пустините са места, вечно обливани от жарки и лазурни лъчи, ти страниш от тях. Отбиваш се като че ли по задължение и никога не оставаш за дълго. Измамен си. Излъчваш райска хармония, но всъщност разбунваш пустинните духове, застинали тук от векове. И това е достатъчно на вятъра да подхване наново спокойните пясъци в своята игра. И така до следващото ти посещение... по задължение. Сигурно ти е трудно да го правиш, разбирам. Но разбери ме и ти – не е лесно да бъдеш и пустиня...


0 коментара:

Публикуване на коментар