четвъртък, 30 юни 2011 г.

Щом сърцето поиска...

- Честно казано вече не си спомням как звучеше "обичам те". Може би времето наистина лекува...
- Хм... аз си спомням. Да ти кажа, хубаво беше... Като си помисля за това и все още ми се преобръща стомаха... нищо, че не съм го чувала от години... :]
- Да, все пак и аз не мога да забравя първия път, когато го чух...


"Обичам те" не може да бъде забравено. И дори да забравиш как е звучало, не можеш да забравиш как те е накарало да се чувстваш. А спестеното "обичам те", когато искате да го кажете, когато ви изгаря отвътре, но решавате да си замълчите... това е най-големия грях. Защото сърцето го е поискало, а вие сте му отказали. Любовта не е дадена, за да бъде пестена и събирана в касичка "за черни дни". Но това никой не го разбира... затова забравяме как звучи гласа й.
И все пак... ако обичате някого, но не искате да му го кажете, защото "така е по-добре"... в грешка сте - не е добре. Просто му кажете "обичам те". Щом сърцето го е поискало... значи е правилно.

1 коментара:

Ами аз... ти знаеш :)

Публикуване на коментар