понеделник, 20 юни 2011 г.

За успеха и удовлетворението...

♫ ♫ ♫ ♫ ♫


Този месец нещо не ми се получи писането, или по-скоро нямаше кога да се случи самото то. Изпитите така ми дишаха във врата, че можех да усетя какво са яли за закуска... и не ми харесваше! :D Онзи ден дори забелязах, че през последните три месеца съм написала стабилно количество постове в блога – горе-долу по 13 на месец, а юни се мъдреше в колонката само с 4 публикации. Измършавяла работа... Та днес реших да поизтрия малко праха от буквите. :) Не само, защото не съм писала от доста време, а и защото наистина ми се дописа... Насъбра ми се цял чувал с емоции и днес вече спокойно мога да ги пусна на свобода. :)

Днес ми се прииска да ви напиша нещо за удовлетворението. Знаете какво представлява... Най-просто казано – да се почувстваш доволен от нещо, което си направил. Само че, както днес обяснявах за парламентаризма на асистента, не е достатъчно само да имаме този единствен факт. :) Необходимо е и нещо друго, или както казваха на рекламата – не става само с ядене, трябва и акъл! Те не случайно са го казали хората...

Удовлетворението е едно от висшите състояния на духа, ако питате мен. Не отстъпва по нищо на влюбването, или на щастието като цяло. Зарежда те до такава степен, че в един момент не усещаш умората и тежкото време, спираш да чуваш дразнещите звуци, ослепяваш за дребните неща и дребнавите хора. Казваш си, че можеш да си по-добър от тях и това е!

Постигнатият успех обаче, не е достатъчен. Не е достатъчно да покажеш резултатите и да кажеш: „Виж! Кой като мен?!“. Честно казано, пътят до там е по-важен... По принцип не си казваме така, а точно обратното - „Е, нали стана?!“, „Е, нали си взе изпита?!“... Взет е, да, но какво ти е коствало, това вече е отделен въпрос. И оценката няма нищо общо с това. Нищо общо. Усилията са това, което прави един успех значим.


Вчера майка ми се сетила, че имам изпит. Бях й казала, че е формален, да не бере грижи. Всъщност бяха два изпита, проведени в едно и също време (2 в 1 – много добра комбинация определено), по които темичките бяха предварително известни, по простата причина, че сами си ги избирахме. Отидохме, писахме, изкарахме две шестици и си заминахме. Забравих за изпита в момента, в който затворих книжката. Не почувствах нищо, а и за какво...?
Днес беше друго... и на 10-ти беше друго, и на 15-ти беше по-друго. Хем страшно, хем хубаво. Виждаш до къде можеш да стигнеш в рисковете си, как реагираш в ситуации, които не си очаквал. Разбираш на какво си готов за нещата, които искаш – т.е. разбираш колко силно ги искаш. Извод: всички хора искат да осъществят мечтите си, но някои искат повече... Факт.

Та така... Удовлетворението идва, не когато си достигнал финала, а когато се обърнеш и видиш това, което си направил, за да го достигнеш. И, по дяволите, трябва да ти хареса! Трябва да си признаеш грешките, пропуските и издънките, за да погледнеш успеха в очите, без срам, без гузна съвест. Но на първо място, човек не трябва да забравя, че успехът не е в кърпа вързан и няма път без неравности. Всичко е възможно - както успехът, така и падението. Животът понякога е голяма доза късмет и няма формула, по която да си пресметнеш шансовете. Просто трябва да рискуваме и да даваме най-доброто от себе си. :]



3 коментара:

Само мога да допълня: "Успехът е най-доброто опиянение!" С всичко съм съгласна, много добре си го написала, Рени! И е чудесно, когато трудът се възнаграждава :)))
Мария Йотова

Определено е опияняващо! А кой не обича да се чувства подпийнал от време на време...? :D

Друго си е наистина, светът е някак... красив, а животът - безгрижен и лек :))) Поне до следващата сесия (angel) :D
Maрия Йотова

Публикуване на коментар