Щом сърцето поиска...

- Честно казано вече не си спомням как звучеше "обичам те". Може би времето наистина лекува...
- Хм... аз си спомням. Да ти кажа, хубаво беше... Като си помисля за това и все още ми се преобръща стомаха... нищо, че не съм го чувала от години... :]
- Да, все пак и аз не мога да забравя първия път, когато го чух...


"Обичам те" не може да бъде забравено. И дори да забравиш как е звучало, не можеш да забравиш как те е накарало да се чувстваш. А спестеното "обичам те", когато искате да го кажете, когато ви изгаря отвътре, но решавате да си замълчите... това е най-големия грях. Защото сърцето го е поискало, а вие сте му отказали. Любовта не е дадена, за да бъде пестена и събирана в касичка "за черни дни". Но това никой не го разбира... затова забравяме как звучи гласа й.
И все пак... ако обичате някого, но не искате да му го кажете, защото "така е по-добре"... в грешка сте - не е добре. Просто му кажете "обичам те". Щом сърцето го е поискало... значи е правилно.

Read More

"Човек без работа" - ден 10

В последния ден (на предизвикателството, но оказа се, и на месеца :)) трябва да ви покажа една моя снимка. Тъй като в блога се въртят няколко мои снимки, реших в тази публикация да сложа някоя по-специална... като тази: 

Усмихнат ден на всички! :]

Read More

"Човек без работа" - ден 9 ♫ ♫ ♫

Днес ще става дума за музика, или по-скоро тя сама ще говори за себе си... Две песни са нищо, в сравнение с това, което слушам всеки ден, и беше доста трудно да ги избера. Въпреки това, те са много важна част от мен... :]

♫ Robbie Williams - Feel

♫ Aerosmith - I Don't Wanna Miss A Thing

Избрах ви клипове, които са Live, с надеждата да усетите това, което усещам аз, когато ги слушам. Уникални изпълнители! Уникални гласове! Това са концертите, на които бих отишла - техните. :]

Read More

"Човек без работа" - ден 8

  10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0 -> Филми, филми, филми... :P  За съжаление трябва да си избера само 3, а изборът е огромен. И не мога да кажа, че следващите 3 филма са най-хубавите и стойностните, които съм гледала, защото сигурно забравям много, но определено са част от голямата "Must watch" класация. :)

✿ The Holiday (2006): Гледах го 4 пъти почти един след друг и сега, докато се ровех да го намеря, пак ми се догледа. :P Много хубав романтичен филм, в който действието се върти около две жени, разочаровани от любовните прищявки на Купидон (както бяха писали някъде във fb - "Ако намеря Купидон, ще му натикам стрелата в..." - това описва изцяло положението във филма... :D). По стечение на обстоятелствата те се запознават и разменят домовете си за известно време, а различията в начина им на живот правят преживяванията им още по-интересни... Много добър филм по мое мнение! ;)

✿  Pretty Woman (1990): Не знам да има жена, която да не харесва този филм, и мъж, който да не се дразни от това... :D Това си е пълна класика! И на всичкото отгоре филмът ми е набор... ;)

✿   Pearl Harbor (2001): Какво да кажа тук...? Филмът проследява историята на двама приятели, изправени както пред любовта, така и пред дълга, който ги зове. Просто трябва да се гледа! 

Няма как да пропусна и песента...

 

Тук мога да изредя още много филми като "Зеленият път", "Красив ум", "Хачико: кучешка история" (въпреки че звучи някак весело, това е един от най-тъжните филми, които съм гледала...), "A lot like love (Почти любов)", "Ана и кралят", всички "Мумии", много анимации като "Рапунцел", "Toy Story..." , и още много филми, които в момента не се сещам.

Read More

"Човек без работа" - ден 7

Дойде ред и на четирите ми любими книги. Ето я и класацията... :)

✄ "Тютюн" - Димитър Димов: Още откакто я четох в училище ми стана любима. На съучениците ми не им харесваше особено. На мен и до сега ми харесва много, дали заради това, че главната героиня се казва Ирина и е дъщеря на Чакъра ( :P ), или заради самата история... От книгата лъха драматизъм и дори цинизъм. Скоро може и да я прочета пак. ;)

✄ "Шестото клеймо" - Дан Браун: Като цяло книгите на Дан Браун са ми интересни, имат вглъбяващо действие :). Определено те поставят в едно дълго очакване и напрежение. Първата негова книга, която прочетох беше "Шифърът на Леонардо"... естествено. Да обаче, "Шестото клеймо" ми беше далеч по-интересна и си спомням, че я прочетох на един дъх.

✄ "Обича ме, не ме обича" - Дамян Дамянов: Това е сборник от стихове, любовна лирика. Още преди да имам книгата, бях попаднала на тях и... определено това е моят автор. :) Това е книжка, която чета обикновено, когато съм в момент на размисъл, или когато ми е тежко на сърцето. И винаги ми помага... Това е книгата, с която се преоткрих. Както бях казала преди време, Дамянов има думи за всичко (ако прелистите книжката, ще се убедите в това), затова ще остане вечен...
 

✄ Това място се дели от "Под игото" и "Престъпление и наказание", коренно различни книги. Първата - спомням си, че ни караха да я четем като малки в училище, а тогава не разбрах нищо от нея. По-късно, когато я прочетох пак, вече разбрах защо е любима на поколения българи. :) Втората - не знам какво ми хареса в нея, но беше интересно как докато я чета се усещах, че говоря, ядосвах се на решенията на героя... :X :D   Просто ме грабна със странната си история...

Read More

"Човек без работа" - ден 6 (мням мням)

Повярвайте ми, днес ми беше най-трудно да пиша... Трябваше да си избера 5-те най-любими храни... невъзможна мисия! :D Обезводних се... очите ми изтекоха. И все пак успях! Снимките, които ще бъдат приложени не са мои, тъй като предполагам е разбираемо за всички, че в момента, в който нещо бъде сготвено, то веднагически се изяжда... няма време за снимки! :D 

♥  Мусака - Това е моят фаворит! :D Когато щях да се прибирам за първи път от Търново към Шумен и нашите ме питаха какво искам да ми сготвят... е, това беше. Мусака! :P

http://geriblog-bg-recepti.blogspot.com/

♥  Плодове - Всички са ми любими, но имам някои фаворити като грозде и ябълки. Много е трудно да избера по принцип, защото всички ме изкушават... :P

♥ Сладко - Ох... :D Тук по-скоро предпочитам домашно приготвени неща като:

 

Чийзкейк - http://nojivilichka.wordpress.com/

Крем карамел - http://goliamata-biskvitka.blogspot.com/

♥ Картофи - Под всякаква форма, печени, пържени, варени... Картофени кюфтета - ммм. Картофено пюре - ммммммммм. Картофена салата - ммммммммммммммммм... :D

♥  Месо - Съжалявам, Рале, обаче месото си е месо! :D Това е! И тук нямам претенции...

     
Ох... трудно беше! :D Но си струваше! Огладняхте ли? :P 

Read More

"Човек без работа" - ден 5

Somewhere over the rainbow... 

Вече започна да ми става интересно... 6 места, които искам да посетя. Честно казано не беше лесно да ги измисля, понеже наистина не знам къде искам да отида... Имам си 2 дестинации, които са ми мечта, а останалите ги изрових с много зор. И все пак... където и да ми се отвори възможност да отида, не мисля, че ще откажа. ;)  Та ето ги и моите дестинации:

☼ Рила - Да започнем от нашата страна, все пак има толкова места, на които съм сигурна, че и вие не сте ходили... Иска ми се да отида там първо, защото не съм ходила на планина и второ, защото е едно от най-красивите места в България.

 

☼ Италия - Много искам да я видя! Което и да е място, просто да е там... :)

 

☼ Индия - Въпреки мизерията там, мисля, че Тадж Махал определено си заслужава да се види...

☼ Ниагарските водопади - казват, че това е мястото, което всеки човек трябва да посети. Не бях се замисляла, но определено гледката е breath-taking...

☼ Определено ми се ходи на някой красив и горещ остров. И мисля, че намерих кой ще е той... Бора-Бора.

☼   Тук няма да дам конкретно място. Както повечето хора, и аз си имам мечта да видя Северното сияние. Та, където и да е, стига да мога да го видя... :)

 Дано някой ден да успея да ги посетя... :]

Read More

"Човек без работа" - ден 4

B.o.B - Airplanes

Много взех да се затруднявам. Днес е ред на 7-те ми желания, но нещо не мога да ги измисля... Не че нямам, но просто съм се съсредоточила върху 1-2, а вие ми искате цели 7! Ъх, да видим...

★ Искам това лято да имам време да видя брат си и братовчедка си. За съжаление не знам кога ще успея да го осъществя това желание, защото е несъвместимо със следващото...

★ Искам плановете за работа за това лято да станат реалност. В момента това е главната ми мисъл.

★ Имам план да се видя и с още приятни хора – част от курса по история, на който ходех преди 2 години. Много са ми важни! :)

★ Какво искам още... Искам да хвана тен! :D Омръзна ми да съм бяла. В тази насока, вече са ми обещали да копам в градината, за да съм хванела тен. Сега... никой не е казал, че тен се хваща само на море. :D

★ Много искам да отида на планина. В детството ми ходехме на море, та сега ми се иска да видя красивите планини на България... :)

★Искам да си взема морско свинче... :D Не, няма да се откажа! :D Искам и това е!

★ И най-важното – искам здраве за семейството и приятелите си. :]

Read More

Пустиня

Just play me...

Пустинен дъжд си – рядък и никога достатъчен. Идваш, изливаш цялата си прелест и си заминаваш. Другаде вероятно няма да те сметнат за нещо изключително. Все пак си просто синхрон на леки капки вода, нищо повече. Но тук, където от години пясъците обхващат цялата земя, където вятърът се чува кристално чисто и ясно, повличайки прашинките в ту нежна, ту груба игра, тук си най-чаканото чудо. И въпреки че пустините са места, вечно обливани от жарки и лазурни лъчи, ти страниш от тях. Отбиваш се като че ли по задължение и никога не оставаш за дълго. Измамен си. Излъчваш райска хармония, но всъщност разбунваш пустинните духове, застинали тук от векове. И това е достатъчно на вятъра да подхване наново спокойните пясъци в своята игра. И така до следващото ти посещение... по задължение. Сигурно ти е трудно да го правиш, разбирам. Но разбери ме и ти – не е лесно да бъдеш и пустиня...

Read More

"Човек без работа" - ден 3

Днес е ден за споделяне на страхове. Не мисля, че моите са много по-различни от вашите, но все пак... Казали са - "Всеки луд с номера си, а някои с цяла програма...", та ето я моята страшна програма ;) :


➊  Страхувам се да не разочаровам хората, които разчитат на мен. Надявам се, когато това се случи, защото то се случва, да имат силата да ми простят.


➋  Страхувам се, че няма да успея отново да се влюбя силно, и че ще трябва да се заблуждавам, че съм го направила.


➌  Страхувам се преди всеки по-важен изпит. Шансът да се изложиш като кифладжия е прекалено голям... :D


➍  Страхувам се за здравето и за живота на близките си, на приятелите си... за съжаление всички ние имаме прекалено много причини да се притесняваме за това.


➎  Страхувам се да не мине торнадо през България. Не е смешно! Това нещо няма спиране... :|


➏  Почти всеки път, когато обувам много високи обувки, през главата ми минава картинката – спъвам се, падам и се пребивам... :D Страх от високи обувки?


➐  След като един път щях да падна от люлка, докато ме люлееше една съученичка (въпреки че като съвсем малка съм падала и дори съм имала близка среща с люлката), вече не обичам да се люлея с друг, страх ме е. Сама може. ;)


➑  Честно казано, мисля, че най-голямият ми страх е раждането на дете. Дай боже да ми се случи, обаче ме побиват тръпки като си помисля за самото раждане... :|

Read More

"Човек без работа" - ден 2

❤ Justin Timberlake - My Love ❤


Бях предизвикана, отново. 10-дневно предизвикателство, започвайки от днес. Тези предизвикателства честно казано са измислени от хора без работа, но както и да е. Да кажем, че нямам кой знае каква работа в следващите няколко дни и мога да се отдам на безцелно писане. Ден 1 обаче, ще го пропусна, тъй като вече съм ви посветила в десетте си тайни.

Така... Значи сега продължавам с 9-те неща, които обичам:

ღ   Обичам моментите, в които мога да бъда такава, каквато съм. Радвам се, че все по-рядко ми се налага да затварям очи и да бъда някой друг...

ღ   Обичам да чувам по телефона гласовете на хората, които обичам.

ღ   Обичам момента, в който прибирайки се с влака към Шумен виждам паметника над града. Сърцето ми се разтуптява. :)

ღ   Обичам, когато братчето ми ме прегърне, усмихне ми се с тази сладка детска усмивка и ми каже „како“ :].

ღ   Обичам да правя подаръци – не да ги купувам, а да ги правя сама.

ღ   Обичам да получавам писма по пощата – истински писма, по истинската поща... ;)

ღ   Обичам да разсмивам приятелите си, радвам се, че в повечето случаи  успявам. :)

ღ   Обичам да си разглеждам старите снимки и да ги слагам в рамки.

ღ   Обичам живота си такъв, какъвто е :).

Read More

За успеха и удовлетворението...

♫ ♫ ♫ ♫ ♫

Този месец нещо не ми се получи писането, или по-скоро нямаше кога да се случи самото то. Изпитите така ми дишаха във врата, че можех да усетя какво са яли за закуска... и не ми харесваше! :D Онзи ден дори забелязах, че през последните три месеца съм написала стабилно количество постове в блога – горе-долу по 13 на месец, а юни се мъдреше в колонката само с 4 публикации. Измършавяла работа... Та днес реших да поизтрия малко праха от буквите. :) Не само, защото не съм писала от доста време, а и защото наистина ми се дописа... Насъбра ми се цял чувал с емоции и днес вече спокойно мога да ги пусна на свобода. :)

Днес ми се прииска да ви напиша нещо за удовлетворението. Знаете какво представлява... Най-просто казано – да се почувстваш доволен от нещо, което си направил. Само че, както днес обяснявах за парламентаризма на асистента, не е достатъчно само да имаме този единствен факт. :) Необходимо е и нещо друго, или както казваха на рекламата – не става само с ядене, трябва и акъл! Те не случайно са го казали хората...

Удовлетворението е едно от висшите състояния на духа, ако питате мен. Не отстъпва по нищо на влюбването, или на щастието като цяло. Зарежда те до такава степен, че в един момент не усещаш умората и тежкото време, спираш да чуваш дразнещите звуци, ослепяваш за дребните неща и дребнавите хора. Казваш си, че можеш да си по-добър от тях и това е!

Постигнатият успех обаче, не е достатъчен. Не е достатъчно да покажеш резултатите и да кажеш: „Виж! Кой като мен?!“. Честно казано, пътят до там е по-важен... По принцип не си казваме така, а точно обратното - „Е, нали стана?!“, „Е, нали си взе изпита?!“... Взет е, да, но какво ти е коствало, това вече е отделен въпрос. И оценката няма нищо общо с това. Нищо общо. Усилията са това, което прави един успех значим.

Вчера майка ми се сетила, че имам изпит. Бях й казала, че е формален, да не бере грижи. Всъщност бяха два изпита, проведени в едно и също време (2 в 1 – много добра комбинация определено), по които темичките бяха предварително известни, по простата причина, че сами си ги избирахме. Отидохме, писахме, изкарахме две шестици и си заминахме. Забравих за изпита в момента, в който затворих книжката. Не почувствах нищо, а и за какво...?

Днес беше друго... и на 10-ти беше друго, и на 15-ти беше по-друго. Хем страшно, хем хубаво. Виждаш до къде можеш да стигнеш в рисковете си, как реагираш в ситуации, които не си очаквал. Разбираш на какво си готов за нещата, които искаш – т.е. разбираш колко силно ги искаш. Извод: всички хора искат да осъществят мечтите си, но някои искат повече... Факт.

Та така... Удовлетворението идва, не когато си достигнал финала, а когато се обърнеш и видиш това, което си направил, за да го достигнеш. И, по дяволите, трябва да ти хареса! Трябва да си признаеш грешките, пропуските и издънките, за да погледнеш успеха в очите, без срам, без гузна съвест. Но на първо място, човек не трябва да забравя, че успехът не е в кърпа вързан и няма път без неравности. Всичко е възможно - както успехът, така и падението. Животът понякога е голяма доза късмет и няма формула, по която да си пресметнеш шансовете. Просто трябва да рискуваме и да даваме най-доброто от себе си. :]

Read More

Щастлив ли си?

В последните няколко дни си мисля все за нещата, които искам. И знаете ли какво...? Всички смятаме, че това, което искаме не е това, което ни заобикаля. Че това, от което имаме нужда е нещо далечно и недостижимо. И естествено, за да го постигнем са нужни страшно много усилия, тръшкане, безсънни нощи и изхабени нерви. Защото това, което искаме не е това, което имаме.

Аз обаче, се питам – от какво всъщност имаме нужда? Хубаво е от време на време човек да си задава този въпрос. И въпреки че всеки знае, за себе си, от какво има нужда, за да бъде щастлив, понякога хората не се замислят, а следват чуждите амбиции и мечти, мислейки си, че това е нещото, което и те искат. Не изключвам възможността да са прави и наясно със себе си, но... 

Разбира се, не е нужно и да гледате само напред и нагоре, за да видите светлината. Така по-вероятно е да пропуснете да погледнете встрани, където винаги е било това, което ви прави щастливи. В крайна сметка, на човек му трябва нещо, което да го кара да се чувства полезен и значим. Дали ще е нечия любов, дали ще е добре свършена работа, или пък даденото на някой бездомник левче... И не е нужно да отидете на края на света, за да се почувствате добре. Просто понякога спирайте за секунда и се замисляйте – това ли е, което исках...? Защото често човек обикаля целия свят в търсене на това, от което има нужда, за да се върне и да го намери вкъщи...

Read More

Оглушително

Depeche Mode - Enjoy The Silence

А мълчанието можело да бъде оглушително. Не го знаех. Подозирах, че има нещо такова, но не го изричах на глас. Може би така сама стигнах до този извод, нали и аз мълчах. Така се научих да разбирам и чуждото мълчание – едно от най-ценните неща, които човек може да научи. Защото понякога много по-добре се вижда чрез мълчанието...

Стоим си с теб и си мълчим. Мълчим си силно и на глас. Ти или говориш много, или мълчиш. И въпреки че съм свикнала да ми говориш, не ми е чуждо и мълчанието ти. Разпознавам кога мълчиш доволно, кога мълчиш ядосано, кога мълчиш притеснено... Обичам да мълчим и двамата доволни. Притесненото мълчание ти се получава рядко, но и него го има. Но в един случай не обичам да мълчиш... когато мълчиш ядосано. Усещам го, пропивам се от телепатията помежду ни. Чувствам как мислите ти се блъскат, а сърцето ти попада в дупки и прескача яростно. Тогава аз не мога да мълча. Искам да ти кажа много неща, за да се разсееш и да престанеш да си ядосан. Да престанеш да си ми ядосан... Само че продължавам да мълча. Ти също.

Мълчанието можело да бъде оглушително...

Read More

Незабелязана

Serge Devant feat Emma Hewitt - Take Me With You

Обикновено той веднага разбираше, че тя плаче. Дори и когато тя се мъчеше да го скрие, дори и когато избягваше погледа му, дори и когато овладяваше гласа си, а тя знаеше как... Дори и тогава той разбираше.

... Няколко сълзи се отрониха неканени, нечакани дори и от нея. Явно беше отвикнала, защото не успя да ги спре. Реши, че няма смисъл да се съпротивлява и ги остави да се стекат по лицето й, остави ги да се сгушат в меката възглавница. Тя щеше да заглуши виковете им и да скрие следите, никой нямаше да разбере... Оказа се, че не е била далеч от истината. Той не се обърна да я погледне, явно не забеляза сълзите й. А може би просто се престори, че не ги усеща... Днес тя се помоли за първото. Все пак, може би не е искала да остане незабелязана... 

Read More

Детенце - играйка си! :D

Free Design - Love You :]

Много е хубаво да си детенце! Обаче да ви кажа, още по-хубаво е да си пораснало детенце... :P Защото хем си помъдрял (уж), хем пък винаги можеш да се позабавляваш по детски, стига да искаш. И хората са се погрижили за прищявките на порасналите дечица. Днес влязох в един магазин за парти джунджурии, за да купя един балон с хелий. Вътре имаше всевъзможни неща - маски, костюми, играчки, надуваеми овце ( :X )... И нали съм си детенце, реших и аз да си взема един балон :P. Вървейки след това по улиците, усещах как ме зяпат от всички страни, дори от автобусите се взираха в летящите след мен балони, и то докато автобуса не завиеше зад завоя :D. Много голям мерак ми беше да се нагълтам с хелий, понеже на бала ми, преди 2 години, един съученик изпразни всички балони и не успях да се докопам до тях :D. Мислех дори да ви поздравя по случай празника със специално видео, ноооо не успях да развържа проклетия балон! :D След като облепих балона с тиксо и направих всякакви манипулации, за да го пробия, все пак се наложи да събирам жълти гумени парченца от пода... какво да се прави, не е било писано да стане явно :D. Поне успях да съхраня малко кадри от слънчевия ден днес... :] 

Автор: Деян Дончев (че му обещах... :D)

Честит празник, дечица! :P

Read More